Щрихи от историята на меда като част от културата

Щрихи от историята на меда като част от културата

26 май 2020
  • Сподели:

       Пчелният мед е хранителен вискозен, течен или кристализирал продукт, произвеждан от медоносни пчели от нектара на цветовете или секрециите от или върху живите части на растенията, които пчелите събират, трансформират, комбинират с конкретни вещества, които те отделят, складират и оставят да узреят във восъчни пити. Медът се употребява за храна отдавна и се използва в различни храни и напитки като подсладител или ароматизатор. В някои култури той има също религиозно или символично значение, използва се и в народната медицина.
      Събирането на меда е дейност, извършвана от древни времена. Според археоложката Ева Крейн хората започнали да добиват мед преди около 10000 години. Свидетелство за това твърдение са пещерни рисунки в Испания. Мезолитна скална рисунка изобразява как две жени добиват восъчни пити с мед от диви пчели. Жените са изобразени голи, носейки кошници, като с помощта на дълги импровизирани стълби достигнат пчелното гнездо. В Древен Египет медът се е използвал за подслаждане на сладкиши и много други ястия. Народите от Египет и Близкия изток са го използвали за балсамиране на мъртвите.     
      Пчеларството
се появява в древен Китай. Успоредно с това маите в Централна Америка са отглеждали нежилещи пчели с цел добив на мед. Медът е използван за кулинарни цели, а малките многобройни насекоми са били свещени за народа на маите. Много древни народи вярват, че медът има много практически приложения за подобряване на здравето. Той е използван като мехлем за обриви и изгаряния, за успокоение на болки в гърлото и много други състояния, когато не са развити други медицински практики. 
      В древна Гърция е бил древен обичай да се предлага мед на боговете и духовете на смъртта. Медът е използван не само за почитане на боговете, но и за героите и победителите, така че спортистите никога не са влизали на арена или стадион, без първо да полуат мед. Според митологията пчелите тайно взели Зевс като дете от пещера на планината Ида, където той бил поверен на жриците и нимфите. Дионис и Аполон били богове, подхранвани с меда, предлаган от музите, богините и пчелите. Богинята Хера олицетворявала младостта и предлагала мед на боговете, за да им попречи да остареят. Значението на меда за живите е силно подчертано в много гръцки класици като „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, "Банкетът на софистите" на Атеней, философските съчинения на Аристотел и Демокрит.
       Римляните заимствали митологията си от гърците, обикновено само променяйки имената на божествата и също посвещавали "култ" към пчелите и меда. Плиний говори за това изобилно в своята "Естествена история", а Върджил създава ода за славата на пчелите и меда: „Най-накрая ще пея на работливите хора, които събират мед, този сладък дар от небето ... " Подобно на гърците, римляните предлагали мед на боговете. Възприемат го като свещен продукт и го принасяли на божествените предци, като го заливали с пламъка на олтарното огнище с вино и мляко. Медът е бил широко използван и заради лечебните му свойства.
      Медът е неделима част от културата в някои общества. В индуизма медът е един от петте еликсира на безсмъртието. В храмовете медът се изсипва върху главите на божествата в ритуал, наречен Мадху. Ведите и други древни литературни източници споменават използването на меда като целебен и здравословен продукт. В еврейската традиция медът е символ за настъпването на новата година Рош Хашана. На празничната трапеза при този празник, резени от ябълка се потапят в мед и се ядат, за да донесат сладка нова година. В Библията се съдържат много препратки към меда. Обетованата земя се описва като като „земя, гдето текат мляко и мед“ (33:3). В Новия завет, Матей 3:04, се казва че Йоан Кръстител е живял дълъг период от време в пустинята на диета, състояща се от скакалци и див мед. В Исляма има цяла сура от Корана, наречена „al-Nahl“ (медоносната пчела). 


Източници:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D0%B4
https://beelixir.fr/blogs/mad-blog/honey-through-time