Кратка история на пчеларството

Кратка история на пчеларството

14 октомври 2019
  • Сподели:

Ползите  от отглеждане на медоносни пчели са познати на човечеството от поне 10 000 години. Открити са много доказателства под формата на скални рисунки, в които са изобразени хора, които събират мед от кошери.  Били са ясни и другите ползотворни за развитието на тогавашния човек вещества като: восък, който е използван в различни дейности, както и прополис за лекуване на рани.

На всеки Континент с благоприятен климат се наблюдават различни начини за отглеждане на пчели:

В Африка са използвали кухи дървени дънери в които е възможно да бъде създаден кошер;

В Индия са използвали плетени кошници;

В Древен Египет глинени съдове са служели като основа за създаването на кошер.

В древните култури медът е имал много предназначения, поради полезните за организма ни свойства. Лекоатлетите от Елада са го използвали като стимулант за по-висока физическа активност.

Небезизвестни велики мислители, като Аристотел в неговата книга "Historia Animalum" той описва много точно живота на пчелите и приписва лечебно свойство на меда, прополиса и пилото. Сам той използва прополиса за лечение на рани и контузии.

Хипократ, представител на елинската медицина, описва в своите трудове обеззаразяващите, отхрачващите и укрепващите свойства на меда. Според него медът действа благоприятно при стомашно-чревните и чернодробните заболявания и е в състояние да удължи живота. 

Не е ясно кога хората са установили, че за да добият мед не е нужно да разбиват кошера и така да умъртвяват пчелите, а вместо това да използват дим, които ги успокоява и ги концентрира в единия край. Първите сведения за организирано и систематично извличане на мед без разрушаване и на специално обособени места идват от Древен Рим. Като за целта са дълбаели хоризонтални дупки в скали, за да могат пчелите да се защитени от външни фактори, които могат да им навредят и да създават своите кошери. Разбира се от значение е била и локацията на скалата, като римляните са предпочитали места, които са близо до плодородни земи и богати на растителност.

По исторически данни, пчеларството се е развивало по нашите земи още преди основаването на държава през 681 г. Славянските племена в началото събирали мед от диви пчели. По-късно се научили да ги отглеждат в кошери, както и да приготвят омайната медовина (слабо-алкохолна напитка с признати лечебни качества).

Когато българите, предвождани от хан Аспарух, се заселили на Балканския полуостров, те донесли своите умения в областта на пчеларството, което практикували в предишните си територии.

 

История на пчеларството: време линия от XVI до XIX в световен мащаб:

1538 – Испанските конкистадори внасят първите европейски медоносни пчели в Южна Америка.

1682 — Джордж Барър – английски свещеник и туристически писател, открива и описва гръцки кошери (предшественик на съвременните кошери с подвижни рамки).

1700 – отново според книгата "Пчела" написана от Клеър Престън, не е било до 1700, че е било разбираемо пчелите да съберат нектар от цветя, с които е направен Медът. Преди това се смяташе, че Медът е събран от пчелите, готови в цветята!

1838-Йохан Джерерзон, полски апокултурист, разработи първия практичен подвижен кошер, който позволява манипулиране на индивидуални Пчелни пити, без да се унищожава структурата на кошера.


Тези събития са основополагащи за сегашното развитие на пчеларството в световен мащаб.